Сложи точка!

Теле-живот в праймтайма

Колкото по-топло става, имам чувството, че хората по-изпращяват. Тези дни сякаш са пуснали в отпуска всички пациенти на клиниките за лечение на душевноболни. И въпреки, че и те са хора и трябва да ги уважаваме, не може да не коментирам простотиите в малкото ни, клюкарско, (пост)комунистическо, (псевдо)демократично, спретнато и морално общество.

…. Хора! Доживяхме! Ето нá, сезона на риалититУ започна. Телевизиите доволно потриват ръчички от свежите постъпления от реклама в часовете на „най-гледаното“ шоу в България (няма значение кое), Ганчо и Цанка и те доволни, защото ще има за какво да си клюкарстват на пейката пред блока с Цанчо и Ганка, политиците също доволни, защото като не са дали хляб на народа, то поне са им дали зрелища (над 50% от обещанията са изпълнени) и гласоподавателите ще се поразсеят малко от евридей риалититу вече 20 години в българския парламент. Цъфнахме и вързахме.

Първото нещо, за което чух да се говори в офиса тази сутрин, беше дискусия по повод миналия конкурс „Мис България“. Всички бяха толкова развълнувани, все едно тяхната жена е спечелила. Това добре. Коментират хората, социализират се. Неприятно ми стана от начина, по който обсъждаха участничките. Говориха за тях, все едно са парчета месо на витрина. За съжаление, това е и конкурсът за мен – изложба на месо. Никога не съм харесвала тези конкурси за красота. Всичко е толкова първично и принизено. Жената на показ като куха обвивка – от нея не се иска много. Трябва да се усмихва, да се поклаща възбуждащо, да помахва елегантно, да цупи устнички сексапилно … и толкова. И да иска световен мир. Толкова ли трябва да може една жена, за да говорят всички за нея? Защо днес никой не говореше за думите на Емилия Масларова в „На четири очи“ по повод забавените пари на семействата, които отглеждат близнаци? Странно. Чудя се дали някога ще се промени формата на тези конкурси и, освен красотата, ще започнат да оценяват и интелекта на жената? Наистина момичето, което спечели, е завършило две висши образования, но познавам доста хора с по две магистратури, които две логични изречения едно след друго не могат да вържат. Висшето образование според мен не е измерител за интелигентността на човека. Понякога, когато случайно попадна на такъв конкурс, имам чуството, че съм попаднала на малко по-лъскава версия на „Червените фенери“ в Амстердам. Но да са живи и здрави момичетата и още конкурси за красота да печелят, щом ги влече.

Другата популярна тема в обществото е „ти гледа ли мюзик айдъл?“. Да, гледах го. И ми иде да повърна. Толкова пошлост на едно място не бях виждала. По-цинично предаване отдавна не бях гледала. Абсурдно е някакъв 200-килограмов, пелтечещ дебелак, със съмнителни качества на музикален експерт да седи и така свободно да обижда. И не само това, но целокупното население да е във възторг от него. Кой точно му дава правото и ефира, за да обижда хората за начина, по който изглеждат? Нали това е шоу за музикални таланти? Неговата работа би трябвало да се ограничава до там, че да казва „ти пееш хубаво – минаваш“ или „не пееш хубаво – не минаваш – ходи си да се упражняваш още“. Но не! То не бяха – много си дебела, с какво си се облякла, този май е в лявата лента, педал, педераст и др. Явно машината на времето е проработила и сме се върнали  при неандерталците. Ама нейсе. Щом на хората им харесва, да си се забавляват. Само, че това вече не е шоу за изгряващи музикални таланти, а е шоу за таланта на Фънки да се себедоказва колко по-циничен и брутален може да бъде. Дори това, че е дебел, не го прави грозен, но начинът, по който говори на хората, го прави уродлив.

И ето – кулминацията, черешката на тортата – VipBrother 4. Предаването сега започна и не мога да го коментирам, но и там се търси скандала и клюката, вместо наистина да правят това, за което са се събрали, а именно да събират пари за хора в нужда. Макар че в България само скандалът продава. Сигурно ако го няма, и 1 лев няма да съберат от Ганчо и Цанка/Цанчо и Ганка. Поне в това предаване (скандалът) не е клюкарски, а политически. Кошлуков vs. Славков (чети Живков), демокрацията vs. социализма (чети комунизма). Честно да си призная, винаги ми е бил симпатичен Кошлуков. Може би заради стила му (или липсата на такъв) на изказване. Интересно ми е докъде ще стигне този цирк. Понеже всеки ден се сблъскваме (аз и жена ми) със закостенели, промити, празноглави многознайковци, ми се иска да видя как ще се справи Кошлуков с такъв закостенял комунист като Другаря Славков (както той сам помоли да бъде наричан). Тодор Славков ме хвърли в оркестъра с изказването си, че иска да върне режима на Тато, ДС и „На всеки километър“ всяка вечер по телевизията. Такъв фанатик на тази тема не съм срещала. Дори е екзотичен (но не и симпатичен) в лудостта си.

Похвалното от всичката тази бълвоч е това, което направиха Иван и Андрей в Music Idol. За момичето, което е ослепяло след побой от мъжа, когото е обичала – Димитър Симеонов, бивш барабанист на PIF и Сленг (вижте муцуната му тук). За съжаление, нейният случай не е изключение, а практика (вероятно не ослепяването, но ежедневния побой). Практика, която много Ганьовци отказват да видят и разберат, ами вместо това обвиняват феминистките, че много си позволявали, много им знаели устите, че разрушавали патриархалните устои и подкопавали позицията на мъжа в традиционната му роля на силният, смел и самоотвержен мачо. Нека. Дано разберат ограничените им мозъци, че това не са просто женски приказки на недоебани мъжемразки и лесбийки. Това е жестоката реалност.

Отново за морала

В тази държава думата „морал“ се експлоатира с повод и без повод от Куцо и Сакато. След писанието ми за морала на Азис, ето че пак зачеквам темата и отново няма да е за хубаво. Става въпрос за публикациите (излезли в Новинар, Стандарт, Дневник и впоследствие почти всички печатни и интернет медии) относно законопроекта за лобистката дейност, предложен от парламентариста Владимир Дончев, член на група на Българска нова демокрация. На господина явно са му бръкнали в гъза гейовете и всичката Мара втасала, че решила да им забрани да лобират за правата си. Явно гейовете и техните искания за достоен и равен пред закона живот, заедно с този на хетеросексуалните граждани, е действие, което най-силно застрашава моралните устои на държавата. Интересно ми е какво неморално видя Дончев в лобизма на хомосексуалните? Какво неморално има в това да се бориш за семейството си, за сигурността си, за защита от държавата и закона в собствената си държава?

Парадоксалното е, че вече 20 години господин Дончев не вижда неморалността в това частни фирми и интереси да бъдат лобирани в парламента. Къде ви е морала господин Дончев, когато вие и вашите колеги срещу рушвети (не)гласувате  закони според интереса на определени мафиотски, престъпни, гангстерски групировки, които свободно изнасят български жени (проститутки в чужди държави), деца, наркотици, оръжие и още каквото там си изнасят? А къде ви е моралът когато (не)гласувате законите в полза на престъпните групи с чужди карти? Изобщо ми е любопитно с какъв морал вие седите в този парламент? Ако имахте капка морал щяхте добре да си помислите каква е ползата за България от вас.

А да. И още един въпрос към уважаемия депутат – Дали е морално да се подслушват разговорите и skype-а на редовните граждани? И дали има морал в укриването на данъци от депутатите, както и сформирането на обръч от фирми около тях? Кои са те всеки може да разбере, според това на кой се възлагат уж с „конкурс“ обществените поръчки. Конкурс, ама на кукуво лято.

И така докато си пиша се сетих колко морални ставате вие депутатите на избори. То не са кебапчета, кюфтета 20-30-50 лева, ама то това си е морално, разбира се. Дори и не ми е ясно тези от Европейския съюз за какви купени избори толкова реват. Никой нищо не купува. Те моралните български граждани сами си се продават, нали? То така трябва да стане в България. Да си е законно да се гласува само срещу заплащане. Може и търгове да се правят. Гласоподавателите да казват първоначална цена, а вече всяка партия да си наддава за вота на човека-избирател. И така всичко ще е морално и регламентирано, пък и ще изчезне корупцията.

Ама, какво ви давам и аз идеи! Вие сигурно сте си го измислили и веднага след закона срещу гей лобизма ще вкарате проекто-закон за изборите в република България. Така че ще си легна спокойна тази нощ, че скоро ще унищожим корупцията, активността на изборите ще е 100% и ще бъде избрано най-моралното правителство. Пък и до изборите скапаните хомосексуални ще са имигрирали и вече няма да ви досаждат за права и свободи(и) с пискливите си деморализиращи гласчета.

Та така. В днешно време в тази държава всякакви действия прикрити от някакъв фалшив, добре полиран, псевдо-морал могат да се реализират. Явно не е трудно. То така и на гей-прайда моралистите мятаха камъни и бомби по мирни граждани – участници в неморалното шествие. Много ме притеснява вече тази дума. Всеки я спряга, но само когато му изнася.

p.s. Капитал отново се представят на ниво

Idiots

Prohibit gays to lobby in our country
BLITZ – March 12 07:55
With text that prohibits lobbying activities against „public morality“, members of the Committee on civil society and media advocacy banned yesterday lobbying for gay marriage, cohabitation and homosexual adoption of same sex couples. The Law on lobbying activities, currently seen in the Commission is set to prohibit advocacy of causes, violating public morality and schedules constitutional religious, ethnic and racial hatred, writes Novinar. According to experts from the Committee on Civil Society, Morality, if not enter as a concept in law, there is great danger omnifarious international organizations or individual gay homosexual couples to advocate for legalization in Bulgaria on gay marriages and adoptions of children

Уроци по пиано

Openly Feminist е пуснала тема за домашното насилие и покрай случката, която е разказала се сетих нещо отдавна забравено.

Спомних си кога за пръв път се сблъсках със случай на домашно насилие. Тогава бях малка и не разбирах за какво става въпрос, но с течение на годините нещата ми се изясниха.

Бях на 7 години, вече ходих на училище от няколко месеца и беше през зимата. Срещу нас живееше скромно семейство – той военен, тя учителка по музика в училище и отглеждаха малкото си момиченце 2-3 годишно. Тогава ги приемах за много мили леля и чичо. До един ден, когато след позвъняване майка ми отвори вратата и там беше тя – съседката. Разплакана стоеше на прага на вратата ни и от плач едвам говореше. Докато си пиеше чая разказа на майка ми, че мъжът й я е напуснал, ей така изведнъж. Просто сутринта след като тя е тръгнала на работа и детето на детска градина, мъжът й дошъл със сестра й и с един камион и за 2 часа изнесли всичко от апартамента им. И си тръгнали. Спомням си, че тя веднага ни заведе в тях да видим какво е. И наистина беше взел всичко – леглата (тяхното и на детето), печката, хладилника, шкафовете, прибори, килимите … изобщо буквално я беше оставил, т.е. нея и детето на голи стени. А! Всъщност единственото, което им беше оставил бяха нейното пиано и половин кора яйца (6, за да сме точни).

Това, което сега ми се струва абсурдно е, че тя плачеше за това колко щял да й липсва и какво щяла да прави без него, че сега ако си дойде иска да си живеят пак заедно и че няма да му се кара толкова за глупости. Сигурно щеше да му прости, ако се беше върнал една седмица по-късно, дори и без да я моли и въпреки, че я е „попляскваше“, но това е, защото я „обича“ (така каза тя и за детския ми акъл беше голямо чудене как така ще я пляска, защото я обича. Според невръстните ми възприятия хората се бият, защото се мразят и май все още е така).

Няколко години по-късно тя се изнесе и отиде да живее другаде, не разбрах къде. А през тези няколко години ходих всеки ден на уроци по пиано при нея. Изведнъж нашите решиха, че трябва упорито да уча пиано. Вероятно внезапно бяха заподозряли, че имам музикален талант. Само, че аз така и не го открих сама за себе си. Но докато мъчех горкото пиано с нещастните си напъни се роди феминистката в мен, а съседката си плащаше сметката за тока. Нищо не е случайно и нищо не е напразно.

Не е за вярване до къде могат да паднат хората, докато вярват с съвършенството на патриархалността. Дали някога жените, които са жертви на насилие в семействата си ще съберат всичко това, което ги спира – страх, псевдо любов, вяра в несъществуващото – ще го захвърлят зад себе си и ще осъзнаят, че трябва да отстояват себе си въпреки всичк(о)и, че са хора.

2009-тата криза

Ето я на Новата година дойде! И то как! Определено 2009-тата има усет за това как да направи впечатление и да не остане незабелязана.

По нашите земи дойде както винаги с концерта на Батенберг и за първи път за нея пяха, иначе поставените под карантина, певачки от поп-фолк индустрията. Мисля, че вече официално е факт пълното чалгаризиране на нашето мило общество! Щом и по „Първа“ ги показаха, май вече няма къде да ходим, ами трябва да си го кажем в очите: Чалгата е новият фолклор (естрада, поп или там каквото слушате)! Предстой ни руса или тъмна, цицореста, силиконова, турбо гримирана, бездарна, мутро-спонсорирана, нова музикална година. Иначе при Бай Далай можете да видите как се развиват тези чудеса в съседни нам земи. Много силно!

И за да не остане 2009-та по-назад от 2008-ма взе, че и тя си доведе поредната криза след икономическата/финансова световна такава – ето я на и газовата криза. Факт за всички държави от източна и централна Европа. Много подходящ момент избраха руснаците и украинците да се скарат. Точно насред зима. Така де! Ако се бяха скарали през лятото на никой нямаше да му направи впечатление, защото хората са заети да дебилстват и изглупяват, докато си пълнят банските с пясък, събиращи слънчев загар. А сега минаха и празниците и ще стане много скучно ако хората нямат обща тема на разговор след прозачните „Къде ще си на нова година?“, „Какво ти се падна от баницата?“ и „За много години!“.  Мисля, че за тази 2009-та година си е най-гъзарско да отидеш на почивка за няколко месеца в Русия, защото само там няма газова криза. Със сигурност си имат други кризи, ама поне ще си ги преживяват на топло и изкъпани. Честито да им е!

Чичо полицай (или милиционер)! Не знам точно!

Тези дни много се говори за полцаите в България. И те са хора като всички нас. Изненадващо се оказа, че не били супермени. Разбрахме, че имат нужда от дрехи, че ядат, пушат и пият. А излезе, че когато пият забравят, че освен хора като нас са и полицаи, т.е. елементи на държавата (ако случайно сте обикновен гражданин, който е решил да има вземане-даване с полицай).

Наистина съчуствам на полицаите за това, че получават ниски заплати и живеят едвам свързващи двата края. Не искам да генарилизирам като слагам всички под един знаменател, но това което стана онази вечер в Студентски град е абсурдно (толкова типично за милата ни родина). Става въпрос за това .

Та това ме въпросира много. В момента, когато в Студентски град напрежението се реже с нож и се очаква от полицаите да въдворят ред и спокойствие и да опазват живота на подивелите, опиянени студенти, те самите се държат като болшинството обитатели на СТГРАД. И какво сега? Какво правим, господа полицаи? Да вземем и ние да изпушим по една цигара и да пием една студена вода?

Май само това ни остава. А да! И да се спасяваме сами, който както може.

Накъде отиваме и има ли връщане от там?

Замисляли ли сте се, че всички работят за пари в днешно време? Малцина са тези, които работят (и) за кауза или защото откриват смисъл, в това което правят. Имам чуството, че хората са спрели да мислят и да чустват или поне, че са спрели да следват желанията си. Станали са страхливи. Дори и справедливост са спрели да търсят. Просто са наденали хомота, свели са главички и си копат ли копат. А за кой и за какво копат – няма значение.

Това ли е, което ни очаква? Натам ли е тръгнало обществото, работническата или средната класа или както там ви е удобно да я наричате? Точно тези, от които се очаква да контролират действията на правителството и парламента са се пуснали по течението и позволяват всеки да ги рита, в която си посока пожелае. Готино им е някак а и спокойно, че и утре ще има кой да ги рита, а те да си мислят, че вървят напред и се развиват. И са доволни, че работят. А за това, че тяхната работа не води до нищо друго освен до забогатяването само на шефа на корпорацийката сякаш не ги интересува. За какво влагат толкова много пот, кръв, гной, нервни окончания, сиво вещество, сперма или там кой каквото си има? Мога само да се надявам някой ден да се събудят и осъзнаят, че ако вложат всичко, което имат за влагане в някоя справедлива кауза, то света за кратко време ще стане най-прекрасното място за живеене.

Дали е възможно половината работници в някой завод да вложат усилия не само в производството на тенджери или тоалетни чинии, ами и в измисляне на начин техният завод да не унищожава околната среда и  озоновия слой?

Май на този етап от развитието на човечеството това е куаза пердута, според мен.

Само се чудя до къде ли ще я докараме така? Дали някога ще има световен мир и ще изчезне световния глад или вървим по пътя на пълното разрушение, където задоволяването на консуматорския егоцентризъм е водещото начало за всичките действия на човека и за неговото заличаване като човек?

Камера! Екшън!

Така. Започваме. Всъщност какво започваме? Необходим ли е наистина още един блогър? Поредният който да се размотава като пръдня насам-натам из интернет пространството.  И не стига, че само се мотае, ама после такива ще ги пише все едно много му разбира главата. Абе …. : „Я себи майката! Аман от писатели! Къде изчезнаха добрите читатели? Тези дет приемаха всичко дет партията им напишеше за чиста монета, мълчаха си по улиците (е верно! помрънкваха под юргана, ама нали не се чуваха), не си и помисляха за стачка или не дай си Боже за гражданско неподчинение!“. Е да ама уж живеем вече в демократична държава. Можеш да си говориш и пишеш, колкото и където си искаш. Има и свобода на словото. Даже слободия на словото има вече. Можеш си псуваш, викаш, обиждаш който и когато си искаш. Даже няма и такава европейска ми ти простотия като „политически коректен език“. Буржоазни простотии. Аз кат искам шъ си викам на педераса „ПЕДЕРАС!“, на мангала „МАНГАЛ!“ и на мутрата „ШЕФЧЕ!“. Са само некой цайсат килеш да ми изскочи ми обяснаа тва ми онова ми, да ми пилтечи, че немало мангали вика, а били „РОМИ!“ раз’ираш ли начи? ********************************************** Всъщност за това ще е този блог МАЙ. За недоразуменията в тази държавичка. За това как й ебат майката. Как  тя седи покорно и си дава й гъза за ебане. И всъщност да видим до къде ще ни докара това. Айде приятно размотаване и благодаря, че наминахте.